Меджиди табия е крепост, намираща се южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 - 1856) и Руско-турската война от 1877-1878 г. Тя е най-добре запазеното от шестте съоръжения в системата.

Крепостта е построена през периода 1841 - 1853 г. по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке (по-късно става началник щаб на немската армия), посетил Силистра през 1837 г. През 1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, на чието име е наречена — Меджиди табия.

За строежът и били събрани принудително около 300 българи. Главните майстори били наети от Дряновско, а каменоделците били от района. Интересен факт е, че по време на строителството на форта са изградени и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско — в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.)

Има формата на шестоъгълник и достига до 8 метра височина. Намиращият се непосредствено до нея ров е служил за препятствие и маскировка.

Меджиди табия е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от османската епоха в България.